Кристалина Георгиева с интервю пред Бойко Василев и Панорама: ойко Василев: Светът

Кристалина Георгиева с изявление пред Бойко Василев и Панорама:

ойко Василев: Светът е нов, светът е много друг и е много рисков. И тъкмо в този миг, България е на прага на еврозоната, би трябвало ли да се вършат внезапни ходове тъкмо в този миг?

Кристалина Георгиева: Светът се трансформира и една от измененията е, че Съединени американски щати се отдръпват от обичайна лидерска роля. Това основава вакуум и основава място за Европа – да бъде по-привлекателна и за вложения, и за ролята си в международната стопанска система. За еврозоната това е опция еврото да усили своето наличие във финансовите пазари. Отлична опция за България да бъде част от еврозоната тъкмо в този миг. И дано да кажем на нашите хора, ние сме де факто в еврозоната още от преди еврозоната да съществува. С приемането на валутния ръб българският лев се закачи тогава за немската марка 1999 година, когато се сътвори еврото ние де факто с това че имаме валутен ръб присъстваме в еврозоната, единствено че де юре до момента не сме част от нея. Защо е значимо да сме част от нея? Първо, тъй като на всички места по света, в стопанската система еврозоната е разпознаваема. Българския лев, ние може доста да си го обичаме, само че той не е. Ако желаеме да имаме висока капиталова прелест като част от еврозоната - ние може да чакаме нашият капиталов рейтинг да отиде нагоре. Това значи повече пари в България, повече работни места, това също значи допустимо по-ниски лихви, тъй като имаме по-висока рейтингова позиция. Второ, когато гледаме напред, ние желаеме да сме глас във взимането на решенията, които ни касаят. От 1999 година ние нямаме самостоятелна парична политика, нашата парична политика е тази на Централната банка, на Европа. Нека сме на масата, когато се разискват решенията за нас. И третото, то не е по никакъв начин маловажно. Светът е по-рисков, както вие казвате повече разтърсвания, повече непредвидени събития, когато имаме по-голям буфер, буферът на еврозоната – ние българите сме по-защитени.

- Разбирате ли обаче терзанията на хората? Разбирате ли техните страхове? Защото инстинктът е когато има стихия – да се хванеш за своето, да откриеш себе си?

- Аз ги разбирам хората за две неща – първо ги разбирам прочувствено. Левът е част от нашата принадлежност като българи и по тази причина прекосяването от лв. към еврото де факто, т.е де юре, тъй като де факто ние сме към този момент там. Това за всички нас, за всички българи и за мен в това число, това е прочувствен миг, само че когато си мислим за това, което сме наследили от дедите си, от които сме наследили България – то е било да гледаме напред! Не обратно, да гледаме напред – значи ние българите да сме част от света, с позиция на мощ, когато сме част от еврозоната ние сме в по-силна позиция, в сравнение с когато сме мъничка България сама за себе си. Второто нещо, което разбирам е, че хората ги е боязън цените да не отидат нагоре! И желая да им кажа, не се тормозете, това което демонстрират другите страни е, че - да има спекулативни опити, само че когато страната е на мястото си и удря през пръстите тези, които се пробват да злоупотребяват с доверието на хората, това е краткотраен миг, той отпътува. Идвам от Дубровник, бях в Хърватско преди да дойда в България. Хърватите минаха през нас по този път, тяхната стопанска система е доста по-силна. Като част от еврозоната. За туризма – голям взрив! Цените не са мръднали от това, което са били преди. Имало е опити на лъжливи търговци – хърватската страна е наказвала доста строго тези опити. Моето благопожелание е българската страна да не пада по-долу от хърватската.

- Но г-жо Георгиева ние бяхме отличниците на МВФ - в този момент сме единствената страна, която има да влиза в еврозоната, за какво обаче хората не са щастливи от прехода?

- Нека да си напомним какъв път сме минали откогато стартира преходът. Стандартът на живота на българите е доста по-висок. Ние имаме доста по-добри благоприятни условия да работим, да живеем, където желаяме в Европейски Съюз, да работим, да живеем свободно като част от тази нова България. Защо хората не са удовлетворени, първата причина е справедлива. Светът се трансформира доста бързо и това основава доста повече боязън, доста повече предпочитание, в случай че можем да се върнем в това умерено минало, когато животът беше муден. Втората причина е субективна. Хората постоянно желаят повече от това, което имат. Това е добре, тъй като ни води към нови начинания, само че той е източник на това, за което вие говорите, няма цялостно удовлетворение от това, което сме постигнали. И аз да ви кажа се надявам по този начин да си останем, да желаеме повече, да работим за него.

- България преди спазваше напътствията на МВФ. Сега вие, една българка, която управлява фонда, давате инструкции на другите. Как сменихте тази роля?

- Да ви кажа за фонда, за света беше доста добре, че точно аз станах началник по времето, когато станах. Защо – тъй като аз пристигнах с неповторимия опит да съм човек от страна с стопанска система на прехода и да съм била комисар по бедствията, по рецесиите в Европейски Съюз, тъкмо, когато светът го удари коронавирус. Фондът реагира извънредно бързо, ние получихме доста положителни мнения, ние наляхме 1 трилион $ в международната стопанска система, да сложим под под краката на всички страни. Повече от 100 страни получиха финансиране от фонда за стабилизиране и това идва точно, тъй като аз имам това схващане за потребностите, които светът тогава имаше. Днес тази роля, която фондът има и която аз имам голямата отговорност да извършвам е в един доста обезпокоителен свят да държим 191 страни дружно. Да можем да взимаме решения дружно, да гледаме напред в мъглата, която се спусна в този по-непредсказуем свят дружно. И да виждаме по-добре. За мен е доста огромна наслада, че мога да съставлявам България, както знаете от предходните ми длъжности, аз в никакъв случай не пропущам опцията да кажа – аз съм българка!

- Как митата на американския президент Доналд Тръмп трансформират международната търговия и международния бизнес-климат?

- Тези мита сътвориха доста огромна неопределеност в свят, в който по този начин или другояче имаше неустановеност. Те доведоха до закъснение на международния напредък, който така и така не беше изключително бърз. Ние коригирахме нашата прогноза за растежа на тази година надолу с половин % от 3,3% свалихме на 2,8. Универсално, на всички места в Европа, в Америка, в Азия. Намалихме прогнозите за тази година. Но най-същественото влияние на това решение е, че ние в този момент сме в интервал на преход от една система, която знаем, тази която се градеше от края на Втората международна война към нова система, която още не знаем каква ще бъде. Ние знаем, че ще има доста повече двустранни, многостранни търговски съглашения. Вместо световно решение. Ние знаем, че ще има повече промени, които не идват единствено от Съединени американски щати, само че и от други страни. Какво не знаем? Не знаем къде тъкмо ще се открият Съединени американски щати след договарянията с другите страни. Към днешна дата ние изчисляваме ефикасните мита, които постановат Съединени американски щати приблизително на света на 14%. Да си спомним преди да стартира тази смяна, бяха 2,7 на 100. Значи съвсем 5 пъти нарастване на американските мита. Дали ще бъде 14% или повече, или по-малко. Ние през днешния ден не знаем и не знаем другите страни и райони – къде тъкмо ще бъдат в тази таблица. Това основава неустановеност. Инвеститорите не знаят дали да влагат – потребителите не знаят по какъв начин да си възнамеряват потреблението. Второто нещо, което не знаем, и то е дори по значително, е какво ще направи останалият свят? Дали останалият свят ще каже, ние желаеме като американците да подвигаме мита или той ще каже, не, ние в действителност желаеме да запазим режим на търговия и дори митата, които имаме - желаеме да ги свалим. Да си спомним, че преди да тръгнат американците по този път – те имаха ниски постоянни мита в продължение на десетилетия. Останалият свят имаше доста по-високи мита, сваляше ги надолу, само че последното десетилетие, това събаряне – спря. Т. е. тази разлика обективно предизвика американците да кажат – чакайте, за какво ние ще бъдем виновни с ниски мита, когато останалите не го вършат. И когато мине да кажем година, две, три – и ние забележим къде сме, тогава уповавам се, ще има повече сигурност и ще има работещ механизъм на търговия, който ще разреши на международната стопанска система да върви нагоре. Да оставим обаче митата настрани – на американците. Искам да кажа на европейците следното, ние направихме разбор на регулативните спънки, които съществуват в Европейски Съюз, вследствие на другите условия в другите 27 страни. Изчислихме каква е цената на тези спънки, в случай че я транслираме в мита, вътрешните мита в Европейски Съюз – да ги назовем мита са за артикули и са 44%. За услуги са 110%. Европа би трябвало да има добра договорка с Америка. Но Европа би трябвало да смъкна на първо място регулативното задължение, която тя самата е основала за себе си. Второто нещо, която желая да кажа, е, че най-важната тематика за света, най- значимата за всички нас е по какъв начин да подвигаме продуктивността на труда. Как да докараме по-висок напредък? Защото през днешния ден растежът на международната стопанска система е невисок, дългът на международната стопанска система – висок. Ако ние не можем със заеми да го решим този проблем, ние можем да го решим единствено като реализираме по-висок напредък, повече динамизъм.

- Кой побеждава в комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай?

- Търговската война до спечелили няма по какъв начин да довeде. Защото и едната, и другата страна ще следват своите цели, те се приспособяват към резултата от договарянията. Как се приспособяват? Китайците се стараят да изместят своята търговия към други страни. И доста значимо за Китай - те най-накрая осъзнават, че би трябвало да усилят вътрешното ползване. Китайската стопанска система е доста по-голяма през днешния ден, в сравнение с беше преди 10 години. Тя не може да продължи да пораства единствено въз основа на експорт към другите страни. Защото другите страни споделят - ние също желаеме да развиваме своите стопански системи. Не е единствено Щатите. Съединени американски щати също имат дисбаланс. Те пък използват доста, внасят доста. Те би трябвало да го вземат решение този дисбаланс с политики вътре в страната, да понижават недостига, да понижават външния дълг, тъй че да може американската стопанска система да бъде по-самостоятелна. Така че за мен тази война сред Съединени американски щати и Китай може би ще докара до позитивни резултати на база на смяна във вътрешната политика, която ще понижи потребността от бъдещи борби сред двете страни.

- Кой е отговорен за това, че думи като демократичен, свободен, световен станаха неуместни, мъчителни тематики през днешния ден?

- Аз от няколко години насам приказвам за това, че ние прекомерно дълго време не обръщахме внимание на последствията от глобализацията за хората, които губят от нея. Когато едно цяло градче се изпразни от работни места, тъй като фабриката, която е била там е отпътувала някъде другаде, тези хора няма по какъв начин да са поддръжници на глобализация. Ако не обръщаме внимание на по-справедлив стопански напредък, който учреден на това - международната стопанска система да върви нагоре, само че тя не оставя настрана и общности обратно. Ако това не го оправим, несъмнено, че ще има митинги.

- Накрая едно последно изречение - какво разбрахте вие от вашата позиция - кое движи светът - алчността, парите, заговорът на мощните и богатите или нещо друго?

- Аз ще ви изненадам може би с моя отговор, само че това, което разбрах от моята позиция е, че светът е доста резистентен, бизнесът е доста резистентен, хората са доста устойчиви. Последните 5 години ние минaхме от един потрес в различен потрес, трети, четвърти. И все пак ние не предвиждаме криза тази година. Въпреки това стандарта на живот по света се качва нагоре. Имаме невероятни вероятности от технологиите, които могат да създадат нашия живот напълно друг от това, което е. Това, което е било. Тази резистентност би трябвало доста да я ценим и в случай че желаеме да сме по-силни, по-устойчиви, по какъв начин го вършим - държим се за ръце, вървим дружно.